На 30 ноември православната църква отбелязва паметта на Свети Андрей Първозвани, а според старите български вярвания денят е известен и като Мечкин ден (Андреевден) – един от най-символичните празници, свързан с прехода към зимата и с надеждата за плодородие.
Според народното предание св. Андрей обработвал нивата си, когато мечка изяла вола му. Вместо да се уплаши, той я уловил, впрегнал я в плуга и довършил оранта. Оттогава се смята за „господар на мечките“, а празникът се свързва с идеята, че разумът и човешката воля могат да укротят природните сили.
Вечерта срещу Андреевден домакините сваряват царевица, боб, жито и други зърнени култури – смесено вариво за берекет. Сутринта част от него се хвърля в огнището или в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия!“ Жените избягват тежка домакинска работа – вярва се, че ако се шие или плете, мечката може да „зашие“ късмета или стадото. Андреевден символизира и първото „наедряване“ на деня – хората казват, че „денят се обръща и започва да расте, колкото с просено зърно“.
Мечкин ден е мост между християнската вяра и старите езически корени. Напомня ни да уважаваме природата, да вярваме в силата на труда и да очакваме новото с надежда.
Времето на сварения кукуруз е време на помирение между човека и земята. В миналото – за да останат нивите невредими. Днес – за да си спомним, че силата не е в страха, а в мъдростта.
