През последните седмици страната ни бе разтърсена от тежки случаи – катастрофи, побоища, инциденти, завършващи с човешки животи. Разград също не остана встрани – и тук се случват трагедии, които оставят белег в сърцата на близки, приятели и цели общности.
В такива моменти обществото често бърза да сочи с пръст – полицията не била направила достатъчно, държавата била слаба, кметовете нехаели, институциите закъснявали. Но истината е, че вината не е само в „някой друг“. Всеки от нас има своята отговорност.
Нека бъдем честни – ако не възпитаваме децата си, ако оставяме без контрол младите по улиците, ако си затваряме очите пред агресията, беззаконието и вандализма, тогава колкото и усилия да полага полицията или общината, резултатът винаги ще е половинчат.
Да обвиниш е лесно. Да поемеш отговорност е трудно – но именно това е нужно.
Нека като родители да възпитаваме децата си на уважение, дисциплина и човещина. Нека като граждани да подаваме сигнали, когато видим нередност, вместо да мълчим и да снимаме за социалните мрежи. Нека като общност да пазим селата и градовете си – чисти, спокойни и сигурни. Нека като нация да спазваме законите, защото те не са враг, а гаранция, че утре няма да оплакваме поредната жертва.
Разград е пример за място, където общността може да бъде силна, когато хората действат заедно. Не е нужно да чакаме някой „отгоре“ да решава проблемите ни. Промяната започва от нас – от начина, по който възпитаваме децата си, от уважението помежду ни, от готовността да се намесим, когато видим несправедливост.
Всеки живот е ценен. Всяка трагедия може да бъде предотвратена, ако спрем да си казваме „няма да се месим“ и започнем да съдействаме – на полицията, на държавата, на общината, но най-вече на съвестта си.
България няма нужда от оправдания. Нуждае се от отговорни хора.
Нека започнем оттук – от Разград, от нашия дом, от нашето семейство.
