От секретаря на кубратската комисия д-р Нади Карагьозова научаваме, че тази година емпатистите (доброволческият отряд) към местната комисия изпращат най-тихия декември, който по традиция преминава доста шумно и с поредица от коледни сбирки, в които емпатистите отчитат хубавото и лошото от отиващата си година. „Няма тропане на детски крачета“, ми сподели тези дни и колежкаот първия егаж, чиято стая се пада под нашата. Тази година, светът преживява своя мълчалив и мъчителен преход в борбата с короновируса, който постави живота ни изцяло онлайн. Такива бяха и срещите ни –онлайн, кратки, но съдържателни.
Темата преобладаваше в чуванията ни – какво се случва, какво произтича от това, как да свикнем да живеем с него, толкова ли е страшен и какви уроци трябва да усвоим по време на вирусната криза. С темата бяха свързани и онлайн-инициативите ни. Подкрепихме лекарите, учителите, коментирахме анонимните хора с добри сърца, които показаха своята добра постъпка, коментирахме постъпката на баба Надие от Исперих, която стана големият герой в Лудогорието, която дари своята пенсия и мн. други добри постъпки. Тази година, не украсихме стаята, която емпатистите кръстиха „Дядовата ръкавичка“, но украсихме виртуално елхата и я закичихме с най -позитивните послания и пожелания за (здраве, любов, късмет, оптимизъм, вдъхновение и др), които създават не сам коледен и празничен дух , но и правят общуването между хората искрено и топло. Когато миналата година кръстихме превантивната си програма „Повече заедно“, то през годината разбрахме още веднъж, че заедността е необходима категория, не само по време на криза и че най-хубавото украшение у човека е неговата ДОБРОТА!“
