Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото Наблюдение на доходите и условията на живот (EU-SILC).
Оценка на бедността в регионален аспект
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта.
За 2018 г. в област Разград размерът на линията на бедност е 265.58 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 14.7% от населението на областта.
Спрямо предходната година размерът на линията на бедност за областта намалява с 9.6%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.0 процентен пункт. По-ниският размер на линията на бедност се дължи на намалението на средния размер на дохода от трудова дейност и на намаление на средния размер на дохода от пенсии. През 2018 г. линията на бедност общо за страната е 351.11 лв., най-висока е в област София (столица) (513.17 лв.), а най-ниска в областите Пазарджик и Монтана – съответно 238.67 лв. и 239.75 лв.
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Велико Търново и Монтана – по 26.2% и Ловеч (25.8%). Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник (11.9%), Кюстендил и Разград – по 14.7%.
През 2018 г. относителният дял на мъжете, живеещи в риск от бедност в областта (17.4%) е по-голям от този при жените (12.1%) с 5.3 процентни пункта. В сравнение с 2017 г. делът на бедност при мъжете в областта нараства с 1.0 процентен пункт, а при жените намалява с 2.8 процентни пункта.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за област Разград за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии и се изключат другите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 14.7% до 25.3%, или с 10.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за областта нараства до 40.9%, или с 26.2 процентни пункта.
Материални лишения на домакинствата
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги (табл. 1).
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на осигуряване на средства за отопление на жилището (69.5%), при организиране на едноседмична почивка извън дома (36.1%) и при посрещането на неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (34.9%). 28.3% от домакинствата в областта срещат затруднения при плащането на време на разходите, свързани с жилището, 26.3% посочват, че не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. Успоредно с това 2.2% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.6% – цветен телевизор, 4.3% – автоматична пералня.
През 2018 г. 25.3% от населението на област Разград живее материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), което характеризира областта като територия с един от средните показатели за материални лишения в страната. В сравнение с 2017 г. този дял намалява с 5.4 процентни пункта.
С най-нисък относителен дял е област Габрово (9.6%), а с най-висок – област Сливен (33.6%), като за страната средно 20.9% от населението живее в материални лишения.
Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност
За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 – 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове.
Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 – 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 – 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 – 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.
През 2018 г. в област Разград 8.6 хил. лица или 13.0% живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, като в сравнение с предходната година техният относителен дял намалява с 3.4 процентни пункта. Средното равнище на показателя в национален мащаб за 2018 г. е 8.6%. За 2018 г. седем области в страната са с по-висок относителен дял на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност – Монтана, Враца, Шумен, Видин, Хасково, Ловеч и Търговище.
Комбиниран индикатор
Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2018 г. в област Разград 36.3 хил. лица или 31.6% от населението на областта живее в риск от бедност и социално изключване (32.3% от мъжете и 30.9% от жените). Стойността на показателя намалява с 5.7 процентни пункта спрямо 2017 г.
Делът от населението в риск от бедност и социално изключване за цялата страна е 32.8%. Най-нисък е в областите Кюстендил (20.5%), Габрово (23.2%) и Смолян (24.2%). Областите с най-висок дял на населението в риск от бедност и социално изключване са Враца (45.9%), Монтана (40.0%) и Сливен (39.5%).