дом Новини Двуезичната стихосбирка на Ахмет Атасой „Премълчаното на два езика“ събра поети,...

Двуезичната стихосбирка на Ахмет Атасой „Премълчаното на два езика“ събра поети, писатели и творци от Разградска и Шуменска област

0
SHARE

В края на миналата седмица в Отдел Изкуство към РБ “Проф.Боян Пенев“ град Разград под ръководството на Община Разград, РБ“Проф.Боян Пенев“, Писателската общност-Разград и НЧ Делиорман2014г“ , се представи двуезичната книга „Премълчаното на два езика“ с автор Ахмет Емин Атасой.

В началото на срещата журналистът и поет Димитър Петров представи жизнения и творчески път на поета преводач Ахмет Емин Атасой, ведно с кратка презентация. Хабибе Расим и Мила Кюлюмова рецитираха избрани творби на два езика, всички присъстващи се впечатлиха и развълнуваха от стила на антологичната стихосбирка – билингва.
Поетът Пламен Пенчев разказа интересни факти и събития от творческия път на автора на антологичната стихосбирка „Премълчаното на два езика“ , издадена от издателство „Дегишим“.

Атасой започва да пише стихотворения още през 1975г., където описва драмата и изживяното от турското население през така наречения „Възродителен процес“. Въпреки че живее от 29 години в град Бурса, Република Турция, родолюбецът споделя, че в сърцето му винаги ще горят проблемите на родната му страна, литературата и културата, с които е отраснал от малък и на които е посветил живота си.

„С Делиормана ме свързва пъпната връв, защото тя е хвърлена в българска земя, и докато съм жив ще си остана верен син на България“ допълни авторът.

В края на срещата след представения видеоклип с наименование „Песен за България от Иван Есенски със стиховете на Ахмет Емин Атасой, се зададоха любопитни и заинтригуваща въпроси от присъстващите.
На събитието присъстваха поети , писатели, учители, режисьори и творци от Разградска и Шуменска област.

Вълнуващ момент от срещата бе връчване на скромен подарък от г-жа Александрова –директор на РБ Проф.Боян Пенев град Разград и плакет с цветя от г-жа Хабибе Расим-председател на НЧ“Делиорман 2014г.“ с пожелание да продължава да изгражда литературни и културни мостове между двете страни- Република Турция и Република България.

Атасой е роден на 16 май 1944 г. в с. Крепча, Търговишка област, България. Завършва СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Турска филология”, с втора специалност „Български език и литература” (1968). През 1966 – 1968 периодично работи като литературен сътрудник в Радио София (БНР). От 1968 до 1989 е учител по български език и литература в родния си край. Няколко години е областен кореспондент на сп. „Йени хаят – Нов живот”. През 1989 г. е принуден със семейството си да емигрира в Турция. Настанява се в гр. Бурса, където работи като преподавател по турска литература до 2005. Понастоящем е пенсионер и се занимава само с литературно-творческа, изследователска и преводаческа дейност.

Aтасой е член на Синдиката на турските писатели и на Съюза на българските писатели. До сега преведе и представи в различни турски литературни списания над 400 български, руски и др. поети. Някои от неговите творби са преведени на руски, украински„ испански, италиански, английски, азерски, македонски и румънски език.
Ахмет Емин Атасой е носител на „Голямата балканска награда за поезия” 2008 г. (Румъния), наградата на Академията за европейска култура „Орфеева лира” – “За принос в националната и европейска култура” за 2008 г. (България) и почетния знак “За дружба и сътрудничество” 2015 г. (Руската федерация).

Стихотворение от антологичната стихосбирка билингва „Премълчаното на два езика“

ЕДИН ЕДИНСТВЕН КУФАР
пак са разтревожени моите беззащитни хора,
те – децата на скръбта – треперят като птици;
черна, злокобна сянка е покрила простора –
ужас се е закотвил по всички щръкнали зеници.
види се, някой нов фюрер – неонацист зловещ –
се е разпоредил: „трябва веднага да се изметете
от таз земя! прибирайте си най-ценните вещи,
колкото в единствен куфар можете да поберете.”
бащината стряха, родният праг, чудесният двор,
тучните ливади, приказните нивя, коловозът стар,
едно детство, една младост и целият кръгозор…
как ли ще се поберат в един единствен куфар?
ехото на школското звънче, на влаковите свирки,
кънтящо в душата ти като незабравим романс стар
и красивите ти музи – тези разноцветни иглики –
могат ли да се наместят в един единствен куфар?
осквернените гробове на майка ти и баща ти
и писъците на обида, отправени за кой ли път,
и костите на жертвите – непрежалими и святи –
в един единствен куфар как могат да се поберат?
ако ли бъде оставен Дунава, ще плаче с Алиш
в мъгла и дим ще се стопят скалите на Ловеч;
Добруджа на Сали Яшар ще жали чедата грешни,
Родопите горделиви тъжно ще гледат далече.
„по-скоро се махнете!” крещи фашистът-гробар
без да изпита срам, чувство на вина, горчивина…
без да мисли как така в един единствен куфар
може да се намести изцяло родината свидна.
2007